Назад

Обезщетениe от трудова злополука – какво е необходимо да знаем

Какво е трудова злополука

Трудовата злополука е най-общо казано инцидент с работник/служител на трудов договор, настъпил по време на работа. 

Според законовото определение на понятието (чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване) трудовата злополука е внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваните служебни задължения, както и при всяка работа, извършена в интерес на работодателя, като в резултат на увреждането за работника е настъпила:

• временна неработоспособност, 
• трайно намалена работоспособност или 
• смърт.

Обичайно трудовата злополука настъпва на работното място, но законът приравнява на трудова злополука и инцидентите, които са настъпили по време на обичайния път при отиване до или връщане от работното място и следните места:

• мястото, където работникът живее;
• мястото, където работникът обичайно се храни през работния ден;
• мястото, в което работникът получава възнаграждение.

Ако работникът умишлено увреди здравето си, не е налице трудова злополука.

 

Деклариране на настъпилата трудова злополука пред НОИ

Работодателят е длъжен да спазва процедурата на чл. 57- чл. 60 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. 

На първо място работодателят разследва причините и обстоятелствата на злополуката, събира писмени показания на свидетелите и съставя протокол, който впоследствие се предоставя и на съответното териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ). В случай на настъпила смърт, при увредени повече от трима работника и при възможна инвалидност в резултат от злополука, работодателят трябва незабавно да уведоми ТП на НОИ, ИА „Главна инспекция по труда“ и други компетентни органи, включително прокуратурата. Работодателят трябва да поддържа регистър на трудовите злополуки, в който да впише данните за злополуката, включително за декларирането ѝ пред НОИ (вх. № и дата).

Работодателят е длъжен да декларира всяка трудова злополука в срок до 3 (три) работни дни от узнаването ѝ пред компетентното ТП на НОИ с подаване на декларация-образец. В случай, че работодателят не изпълни това свое задължение, пострадалият работник лично или наследниците  му в случай на смърт могат да подадат декларацията в срок до 1 (една) година от настъпване на злополуката, за да могат да получат полагащите им се обезщетения в случай на трудова злополука.

Въз основа на подадената декларация или по инициатива на НОИ при достатъчно налични данни за настъпила трудова злополука, ТП на НОИ съвместно с Инспекция по труда, комитетите/групите по условия на труд в предприятието и други компетентни органи разследват причините за възникване на трудовата злополука, установяват характера и вида на настъпилите увреждания и други релевантни обстоятелства. Такова разследване е задължително при настъпила смърт, при увредени повече от трима работника и при възможна инвалидност, като в тези случаи разследването се провежда независимо дали е подадена декларация за трудова злополука. В останалите случаи на трудови злополуки разследването е по преценка на НОИ. Резултатите от разследването се отразяват в протокол, който е валиден до доказване на противното. ТП на НОИ открива досие за всяка трудова злополука, което включва декларацията за трудова злополука, протокола от разследването (ако такова е проведено), болничните листове и представените други документи, свързани със злополуката. Пострадалият има право да се запознава със съдържанието на досието.

Документ, издаван от нои за трудовата злополука

Въз основа на документите от досието и данните от информационната система на НОИ и на основание чл. 60 от КСО, длъжностно лице, оправомощено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова в 14-дневен срок от декларирането. Разпореждането може да се обжалва пред ръководителя на съответното ТП на НОИ в 14-дневен срок от получаването му от заинтересованите лица – пострадалият работник или неговите наследници и работодателят. Ако съответното лице е недоволно и от решението на ръководителя на ТП на НОИ, то може да го обжалва пред административния съд в 14-дневен срок от получаването му. Решението на административния съд също може да се обжалва – то подлежи на по-нататъшно касационно обжалване пред Върховния административен съд (ВАС), чието решение е окончателно. Осигурените лица са освободени от плащане на държавни такси за тези производства.

Признаването на злополуката за трудова с влязъл в сила акт по чл. 60 КСО (разпореждане на длъжностно лице от ТП на НОИ, или в случай на неговото обжалване - решение на ръководителя на ТП на НОИ или съдебно решение на административния съд или на ВАС) е необходимо за реализиране на отговорността на работодателя. 

ВАЖНО! Съдебната практика на Върховния касационен съд (ВКС) от последните години приема, че признаването на злополуката за трудова по посочената по-горе административна процедура е задължително условие за реализиране на имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука. Искът за обезщетение, заведен от пострадалия или наследниците му срещу работодателя, няма да бъде уважен, ако злополуката не е призната за трудова по специалния административен ред на КСО с влязло в сила разпореждане или ако такова разпореждане не е представено своевременно по делото срещу работодателя.

Имуществена отговорност на работодателя

Работодателят дължи обезщетение за вредите от трудова злополука, която е причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 % и над 50% или смърт на работника. Отговорността на работодателя обхваща:

• имуществените вреди (напр. разходи за лечение, загубеното възнаграждение в периода на нетрудоспособност), както и
• неимуществените вреди (претърпени болки и страдания, чиито паричен еквивалент се определя от съда по справедливост). 

Имуществената отговорност на работодателя има обективен характер. Работодателят отговаря имуществено и когато злополуката:

• е настъпила по вина на друг негов работник;
• е причинена от непреодолима сила при изпълнение на изрично възложени задачи, както и на всяка друга работа в интерес на работодателя, дори да не е изрично възложена;
• е настъпила по време на почивката на работника, прекарана в предприятието. 

Ако обаче работникът умишлено си е причинил увреждането, работодателят не отговаря за претърпените вреди. 

Причини за намаляване на обезщетението

Ако работникът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, тогава работодателят отговаря, но отговорността му може да бъде намалена. В зависимост от конкретния случай съдът определя какъв е процентът съпричиняване от страна на пострадалия, с който да намали обезщетението. Грубата небрежност няма дефиниция в закона и се определя от съдебната практика на ВКС, както следва:

• „липса на полагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил“; 
• „липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност“; 
• „когато е настъпил инцидент, който е признат за трудова злополука в резултат на нарушаване на правилата за безопасност на труда, непрофесионалното поведение или лекомислие от страна на пострадалия, както и игнорирането на изрични указания на работодателя за спазване на трудовата дисциплина от пострадалия, следва да се преценяват като проява на груба небрежност“;
• „груба небрежност при трудова злополука е налице, когато пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати; тя е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да го допусне“ и т.н.

Дължимото от работодателя обезщетение се намалява освен в случаите на съпричиняване поради груба небрежност на работника, така и ако работникът е получил обезщетение за вредите от други лица или държавни органи - с цел да се избегне неоснователно обогатяване на работника. Ето защо работодателят има право да приспадне от дължимото от него обезщетение следните суми:

• обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване и
• сумите, получени по сключените договори за застраховане на работниците.

Давностен срок за предявяване на иск

Ако работодателят не желае да плати доброволно или плати обезщетение в недостатъчен размер, пострадалият работник или неговите наследници имат право да предявят срещу работодателя иск за обезщетение за претърпените вреди по съдебен ред преди изтичането на давностния срок от три години. Работниците, чиито трудови правоотношения са прекратени след настъпване на трудовата злополука, също имат право да търсят обезщетение от работодателя си по съдебен ред. Съдебната практика е противоречива от кога започва да тече тригодишният срок - считано от (1) датата на злополуката  или (2) датата на влизане в сила на акта, с който злополуката е призната за трудова. Преобладаващо е второто становище, тъй като процедурата по издаването на разпореждането по чл. 60 КСО и евентуалното му оспорване отнема известно време след настъпване на злополуката, а влязлото в сила разпореждане е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и необходимо условие за уважаване на иска. Съществува и съдебна практика, според която при настъпила смърт на работника от трудова злополука, тригодишният срок за предявяване на иск от наследниците срещу работодателя започва да тече от датата на настъпване на смъртта. 

Обезщетения от общественото осигуряване

Пострадалите от трудова злополука, които са осигурени за риска „трудова злополука“ и при издаване на разпореждане за приемане на злополуката за трудова, имат право на:

• парично обезщетение за временна неработоспособност;
• парично обезщетение при трудоустрояване;
• лична пенсия за инвалидност и др.

Наследниците на починал при трудова злополука работник имат право на еднократна помощ при смърт и наследствена пенсия.

По-подробна информация можете да откриете на уебсайта на НОИ.

Задължителна застраховка трудова злополука

За определени категории работници, чието естество на работа създава опасност за живота и здравето им, законодателят е предвидил сключване от работодателя на задължителна застраховка „Трудова злополука“.

 

Настоящата статия има чисто информативен характер и не представлява правен съвет по отношение на конкретен субект или фактическа ситуация. За конкретен правен съвет трябва да се свържете с адвокат. Адвокатско съдружие „Стоева, Чомпалов и Знеполски“ не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.