Назад

Задължителна застраховка „Трудова злополука“

КОИ РАБОТНИЦИ ПОДЛЕЖАТ НА ЗАСТРАХОВАНЕ

Работодателят е длъжен за своя сметка да застрахова за риска „трудова злополука“ определени работници, чието естество на работа създава опасност за живота и здравето им (чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд). Условията и редът за сключване на застраховката са определени в Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука". 

Работодателят определя кои са тези работници с писмена заповед след консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. Според чл. 2, ал. 1 от посочената Наредба – „На задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната“. Работодателят следва да издаде заповедта, като се съобрази с коефициента на трудов травматизъм. Този коефициент се определя по икономически дейности, ежегодно, със заповед на министъра на труда и социалната политика, която се издава на база статистически данни за настъпилите трудови злополуки през предходните три години и се обнародва в Държавен вестник. 

Със Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023 г. на министъра на труда и социалната политика са изчерпателно определени икономическите дейности и съответстващият им коефициент на трудов травматизъм, като например включени са следните дейности (но не само): производство на лекарствени вещества и продукти, на напитки, на хранителни продукти, на мебели, на химични продукти, на метални изделия; строителство на сгради, специализирани строителни дейности; пощенски и куриерски услуги; сухопътен и воден транспорт; складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта; добив на метални руди и въглища и др. Ако работодателят извършва една от икономическите дейности, посочени със заповедта на министъра, той следва да застрахова съответните работници и служители. Застрахователната премия се заплаща от работодателя и не се удържа от трудовото възнаграждение на застрахованите работници.

ПОКРИТИ РИСКОВЕ

Задължителната застраховка покрива следните рискове вследствие на трудова злополука: 

1. смърт на застрахованото лице; 
2. трайно намалена работоспособност и 
3. временна неработоспособност. 

Тази застраховка не покрива инцидентите, настъпили по пътя при отиване или при връщане от работното място (т.нар. приравнени случаи на трудова злополука), освен при изрична уговорка в застрахователния договор и срещу заплащане на допълнителна премия.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНА СУМА

Застрахователната сума по задължителната застраховка "Трудова злополука" се определя на база месечната брутна работна заплата на застрахованите работници към момента на сключване на застраховката. Размерът на застрахователната сума, определена в договора за застраховка между работодателя и застрахователя, е лимитът (горната граница), в рамките на който застрахователят отговаря за вреди от трудова злополука. Минималният размер на застрахователната сума е 7 (седем) кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник. 

ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Размерът на застрахователните обезщетения се определя, както следва:

• При смърт на застрахования работник се изплаща пълния размер на застрахователната сума за съответния работник, определена при сключване на застрахователния договор (чиито минимален размер е посочен по-горе).
• При трайно намалена работоспособност застрахователното обезщетение е процент от застрахователната сума за съответния работник, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника, установен от съответния компетентен орган (ТЕЛК или НЕЛК). Ако работникът е имал определен процент трайно намалена работоспособност от преди настъпване на трудовата злополука, той не се отчита.
• При временна неработоспособност се изплаща процент от месечната брутна работна заплата на работника, при която е сключена застраховката, за всеки започнат месец временна неработоспособност в зависимост от продължителността на загубената работоспособност:

1. над 10 до 30 календарни дни включително - 3 %;
2. над 30 до 60 календарни дни включително - 5 %;
3. над 60 до 120 календарни дни включително - 7 %;
4. над 121 календарни дни - 10 %.

Дължимото застрахователно обезщетение или сума се изплаща на застрахованото лице, а в случаите на смърт - на законните му наследници. 

ПРАВО НА ИСК СРЕЩУ ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ

Застрахованият работник, респективно наследниците му, имат право да предявят иск срещу застрахователя по задължителната застраховка „Трудова злополука“ преди изтичането на 5 (пет) годишен давностен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие.

ВАЖНО! Въпреки че работодателят като застраховащ е страна по застрахователния договор и заплаща дължимата премия, той няма право на иск срещу застрахователя, в случай че последният откаже поради някаква причина да изплати обезщетение на пострадалия работник или неговите наследници. Според трайната съдебна практика въпреки че платеното от застрахователя обезщетение по тази застраховка намалява дължимото от работодателя обезщетение за вреди от трудовата злополука, задължителната застраховка не покрива професионалната отговорност на работодателя и застрахователят изпълнява свое собствено задължение, произтичащо от застрахователното правоотношение, а не задължението на работодателя по чл.200 КТ. 

Затова за работодателите е важно в случай на трудова злополука да насочат и съдействат пострадалия работник или неговите наследници да претендират обезщетение от застрахователя по задължителна застраховка „Трудова злополука“за да намалят дължимото от тях плащане. Също така, ако искат да намалят загубата от обезщетяването на пострадалия работник или неговите наследници, работодателите следва да сключат отделно застраховка покриваща отговорността им по чл.200 КТ като работодател с достатъчно висок лимит на отговорност на застрахователя за едно събитие. 

Настоящата статия има чисто информативен характер и не представлява правен съвет по отношение на конкретен субект или фактическа ситуация. За конкретен правен съвет трябва да се свържете с адвокат. Адвокатско съдружие „Стоева, Чомпалов и Знеполски“ не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.