СЕС за клаузите за изключителност в дистрибуторските договори
Правото на ЕС в областта на конкуренцията предоставя гаранции срещу злоупотреби от страна на всяка компания, която има доминиращо положение в дадена пазарна ниша.
На 19 януари 2023 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнася по клаузите за изключителност в дистрибуторските договори във връзка с делото на Unilever Italia Mkt. и предостави важни разяснения относно тълкуването и прилагането на правото на конкуренцията на ЕС и злоупотребата с господстващо положение, а именно член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Основните по важност въпроси, които бяха поставени на делото са:
- Могат ли действията на независими дистрибутори от дистрибуторската мрежа на даден производител да бъдат вменени като действия на самия производител? В конкретния случай дали клаузите за изключителност, използвани от дистрибуторите на Unilever, могат да бъдат приписани на самата компания Unilever като производител.
- Как органите за защита на конкуренцията трябва да се справят с потенциалните антиконкурентни ефекти на клаузите за изключителност в договорите за разпространение? При наличието на клаузи за изключителност в договорите за дистрибуция компетентният орган е длъжен да докаже, че тези клаузи действително водят до изключване от пазара на конкурентите на господстващото предприятие.
Какъв е случая с Unilever Italia Mkt.
Unilever Italia Mkt. е италиански производител и разпространител на пакетирани замразени продукти под търговската марка Algida и Carte d'Or. Компанията разполага с голяма мрежа от дистрибутори, стигайки чрез тях до търговците на дребно.
Италианският орган за защита на конкуренцията установява, че Unilever злоупотреба с доминиращата си позиция на италианския пазар за сладоледи. Причината е, че маркетинговата стратегия на компанията е изключваща и с това пречи на растежа на конкурентите.
Това се дължи на факта, че дистрибуторите на компанията са наложили клаузи за изключителност в договорите с търговските обекти, които предлагат продуктите им. На практика всички търговци на дребно се задължават да се снабдяват с необходимите им сладоледи единствено от Unilever. В замяна на това, според договореното, получават комисионни и отстъпки, зависещи от продажбите на съответните продукти.
Решението на СЕС
Във връзка с първия въпрос относно вменяването на отговорност за поведението на дистрибуторите съгласно член 102 от ДФЕС. Съдът на ЕС реши, че действията на дистрибутори, които са част от дистрибуторската мрежа за стоки и услуги на производител с господстващо положение, могат да бъдат вменени на този производител, ако се докаже че тези действия не са предприети самостоятелно, а са част от политика, решена едностранно от производителя и прилагана посредством дистрибуторите.
В този случай дистрибуторската мрежа се разглеждат като инструмент за прилагане на маркетинговата стратегия на компанията производител и дистрибуторите провеждат нейната политиката.
В отговор на втория въпрос Съдът на Европейския съюз реши, че вмъкването на клаузи за изключителност в споразумение не е непременно равносилно на злоупотреба с господстващо положение.
За да се реши дали клаузите за изключителност в договорите за разпространение са в състояние да ограничат конкуренцията и да доведат до изключващ ефект, трябва да се произнесат Органите за защита на конкуренцията. Те могат да разследват предполагаеми злоупотреби, вземайки под внимание всички доказателства. Преди да стигнат до окончателно заключение дали въпросната компания нарушава законодателството трябва да се анализират важни фактори като:
- доколко е доминираща на пазара дадената компания;
- какви са условията и процедурите, при които са предоставени оспорваните отстъпки;
- съществува ли стратегия, предназначена да попречи на конкурентите да навлязат на пазара.
Съдът на ЕС счита, че целта на член 102 от ДФЕС не е да гарантира, че конкурентите, които са по-малко ефективни от доминиращата компания, остават на пазара. Когато предприятието с господстващо положение представи доказателства, че поведението му не е изключило такива еднакво ефективни конкуренти, съответният орган по конкуренцията трябва да разгледа тези доказателства и да докаже противното.
В заключение
Важен извод от това решение е, че въпреки че в самото си естество клаузите за изключителност пораждат истински опасения за конкуренцията, техните изключващи ефекти не възникват автоматично и съответният орган по конкуренцията носи тежестта на действителното доказване на антиконкурентните ефекти на такива клаузи.
Настоящата статия има чисто информативен характер и не представлява правен съвет по отношение на конкретен субект или фактическа ситуация. За конкретен правен съвет трябва да се свържете с адвокат. Адвокатско съдружие „Стоева, Чомпалов и Знеполски“ не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.