Превантивното запазване на данни за трафика и местоположението за целите на борбата с тежката престъпност е несъвместимо с правото на ЕС
С решение от 17 ноември 2022 г. по дело C-350/21, образувано по преюдициално запитване на българския Специализиран наказателен съд (вече закрит), Съдът на ЕС (СЕС) отговори на въпроси, свързани с българската правна уредба, касаеща съхраняването на данни за трафика и местоположението на физическите лица, извършвано от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за период от 6 месеца и достъпа до тези данни от органите на наказателното производство.
Според решението на СЕС правото на ЕС не допуска:
- Национално законодателство, което предвижда превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори ако посоченото законодателство ограничава във времето това общо и неизбирателно запазване до период от шест месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни;
- Национално законодателство, което не предвижда ясно и точно, че достъпът до запазените данни е ограничен до строго необходимото за постигането на преследваната с това запазване цел;
- Национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.
С решението СЕС потвърждава досегашната си практика, че съхраняването на трафични данни е сериозна намеса в личната сфера на индивида, когато от съвкупността им може да се направят много точни изводи относно личния живот на засегнатото лице – ползвател на електронно съобщително средство (например: навиците на лицата в ежедневния живот, мястото на постоянно или временно пребиваване, ежедневните им или други пътувания, упражняваните дейности, социалните връзки на тези лица и социалните кръгове, в които се движат, и по-специално да се установи профилът на посочените лица).
Според СЕС такива изводи за личния живот на даден ползвател могат да се направят, дори ако данните се съхраняват в ограничен обем или за кратък срок. СЕС е приел, че разрешението за достъп до съхранените данни за трафик и местоположение, издадено от национална юрисдикция по искане на национален орган в областта на наказателното разследване, само по себе си не е достатъчно, за да се осигури ефективна защита на засегнатите лица срещу рискове от злоупотреба и незаконен достъп до отнасящи се до тях данни, без съответните лица да са били изслушани и без евентуални техни възражения да са взети предвид от разрешаващата юри