Понятието за неимуществени вреди в GDPR – в процес на „декодиране“
Понятието за неимуществени вреди по смисъла на GDPR
В решението по Дело C-300/21 (Österreichische Post), Съдът на Европейския съюз (“СЕС”, “Съдът”) поясни, че съществуването на ‘вреда’, която е била ‘понесена’ е една от предпоставките за правото на обезщетение съгласно член 82 от GDPR (вижте също предишната ни новина относно Дело C-300/21). Също така, според СЕС достигането на минимален праг на ‘сериозност’ не е условие за предявяването на иск за обезщетение съгласно тази разпоредба. Съдът обърна и внимание, че след като GDPR не дефинира термина ‘вреда’ и няма препращане към националното право на държавите членки, на термина ‘неимуществени вреди’ по смисъла на член 82 от GDPR следва да бъде дадена автономна и еднообразна дефиниция, специфична за правото на ЕС. Въпреки това, в решението си по горепосоченото дело СЕС не предложи такава дефиниция. Очакват се допълнителни разяснения относно понятието за неимуществени вреди по смисъла на GDPR в предстоящото решение на Съда по висящото дело по-долу.
Дело C-340/21 (ВБ срещу Национална агенция за приходите): позицията на Генералния адвокат
Във връзка с това дело, Върховният административен съд отправи към СЕС следния преюдициален въпрос: в хипотеза на нарушение на сигурността на личните данни, изразяващо се в неразрешен достъп и разпространение на лични данни, осъществено чрез „хакерска атака“, дали преживените от субекта на лични данни опасения, притеснения и страх от евентуална, бъдеща злоупотреба с тези лични данни (без да е установена такава злоупотреба и/или да е настъпила друга вреда за субекта на данните), попадат в широкия смисъл на понятието нематериални вреди и подлежат на обезщетяване?
Становището на Генералния адвокат Pitruzzella е, че дори злоупотребата с лични данни да е само потенциална (нереализирана), може да се приеме, че субекта на лични данни е понесъл неимуществена вреда, причинена от нарушението на GDPR, при положение че субекта на личните данни докаже, че страхът от такава злоупотреба е предизвикал в действителност конкретни емоционални вреди (опасения, притеснения и страх).
Генералният адвокат допълнително доразвива тезата си, че съществува фино разграничение между обикновеното раздразнение (неподлежащо на обезщетение) и действителната неимуществена вреда (подлежаща на обезщетение) и субектът на личните данни, който търси обезщетение, има задължението да представи прецизни (а не общи) доказателства, които могат да доведат до извода за „действително претърпени неимуществени вреди“ поради нарушаване сигурността на личните данни, без да се налага тези вреди да достигат предварително определен праг на особена сериозност.
Коментар
Становището на Генералния адвокат съответства на решението на СЕС по Дело C-300/21 по отношение на отхвърляне идеята за предварително заложен праг на сериозност на емоционалната негативна реакция, така че тя да бъде считана в правен смисъл за неимуществена вреда. Независимо от това, Генералният адвокат поддържа, че леките негативни реакции като ‘раздразнение’ на субекта на лични данни не се квалифицира като действителна неимуществена вреда по член 82 от GDPR (изглежда, че в своето решение Дело C-300/21 (точка 50) Съдът споделя тезата за ограничаване обхвата на неимуществените вреди, които не включват леки негативни последици от нарушението на GDPR за субекта на лични данни). Липсата на предварително зададен праг на сериозност на емоционалната негативна реакция, за да бъде тя неимуществена вреда, от една страна, и изключването на леките негативни последици за субекта на личните данни от обхвата на неимуществената вреда, от друга страна, могат да бъдат видени и като вътрешно противоречие в изложената позиция. В допълнение, тази теза поражда несигурност в практиката къде да се сложи точно границата между негативната реакция, което е неимуществена вреда и тази, която не е.
Ще очакваме да видим дали новото решение на СЕС ще потвърди горепосоченото тълкуване на чл. 82 от GDPR и, по-важно, дали Съдът ще даде очакваната дефиниция на неимуществени вреди или поне разяснение със практическа стойност какво е ‘ обикновено раздразнение’ (което е извън обхвата на неимуществените вреди) и какво са ‘опасения, притеснения и страх’ (които се квалифицират като неимуществени вреди).