Основания за уволнение от работодател
Основанията, на които работодателят има право да прекрати трудов договор са посочени в Кодекса на труда. Едни от най-често използваните варианти за прекратяване на трудово-правни отношения и произтичащите от тях задължения на работодателите са следните:
1. Прекратяване на трудов договор по време на изпитателен срок
Предвиденият в трудовия договор изпитателен срок не може да е по-дълъг от 6 месеца. В изпитателният срок не се включва времето на използвания отпуск през този период. По време на изпитателния срок работодателят има право да прекрати без предизвестие трудовия договор, когато срокът е уговорен в полза на работодателя в трудовия договор. В този случай служителят получава като обезщетение само дължимото за неизползван отпуск.
2. Предложение от работодателя за прекратяване на трудов договор срещу уговорено обезщетение
Работодателят предлага прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие срещу изплащане на обезщетение, което работникът или служителят има право да получи. Минимално обезщетение според КТ е в размер на 4 брутни заплати, но може да бъде договорено и по-високо такова.
Тази форма на уволнение е най-приемливата както за работника, така и за работодателят, който се застрахова от евентуални бъдещи оспорвания на прекратяването на трудовия договор и съдебни дела, а работникът може да получи обезщетение неколкократно надвишаващо обезщетението за оставане без работа в други случаи на прекратяване на трудовия договор.
3. Уволнение поради липса на качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения
Винаги след писмено предизвестие работодателят може да уволни служител, чиито качества не отговарят на възложената му трудова характеристика и той не може да се справя с поетите задължения. Това основание за уволнение е различно от дисциплинарни нарушения.
Невъзможността да се изпълняват задълженията поради липса на качества в служителя трябва да бъде установена обективно и независимо от работодателя. В заповедта за уволнение е необходимо да се посочи конкретно липсващите качества, които са причина за уволнението.
4. Съкращаване на щата
След писмено предизвестие в срок от един до три месеца (в зависимост от уговореното в трудовия договор) работодателят може да съкрати определени длъжности или да намали броя на общо заетите на определена длъжност служители. Ако работодателят не спази този срок, трябва да изплати обезщетение равно на брутното възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
Според българския съд съкращаването на щата е обективен факт, в резултат на който дейността на предприятието се оптимизира чрез осъществяването й занапред от по-малък брой на заетите лица по трудов договор. Работодателят е длъжен да съобрази има ли служители ползващи се със закрила при уволнение и да извърши подбор за да определи кой от работниците, извършващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции следва да бъде уволнен.
Кой има право на закрила от уволнение
Закрилата от уволнение е регламентирана в чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, в който са посочени защитените от закона лица със специална закрила:
- всяка майка на дете до 3-годишна възраст;
- трудоустроен работник или служител;
- работник или служител, който боледува от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;
- работник или служител, ползващ законния си полагаем отпуск;
- всеки работник или служител, изпълняващ задължения като избран представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а от КТ;
- всеки работник или служител докато е в качеството на представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците;
- всеки работник или служител, членуващ в специален орган за преговори на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество;
- всеки работник или служител част от синдикалното ръководство в предприятието на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган.
Права на служителя при прекратяване на трудовия договор
Основанията за прекратяване на трудовия договор могат да бъдат различни, но всеки работник или служител, според Кодекса на труда, има право да получи следното:
- полагащото му се трудово възнаграждение за отработените дни през периода на трудово правоотношение;
- получаване на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на изтеклия от годината период;
- получаване на трудовата книжка с вписано в нея законното основание за прекратяване на трудовия договор.
При определени основания за прекратяване като съкращаване на щата, намаляване на работата или закриване на предприятието или част от него, работникът има право и на обезщетение за оставане без работа но не повече от един месец.
Всяко неспазване на законовите изисквания при уволнение го прави незаконосъобразно. В такива случаи работникът или служителят може да потърси съдействието на адвокат по трудово право и да го оспори в съда, който ще реши дали прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно.
Работодателят е длъжен да докаже, че е спазил всички изисквания и не е злоупотребил с правата, дадени му от закона. Ако съдът реши, че уволнението е незаконосъобразно, работникът или служителят може да бъде възстановен на работа както и да получи допълнително обезщетение за времето, останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца.
Настоящата статия има чисто информативен характер и не представлява правен съвет по отношение на конкретен субект или фактическа ситуация. За конкретен правен съвет трябва да се свържете с адвокат. Адвокатско съдружие „Стоева, Чомпалов и Знеполски“ не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.