Обезщетения от медицинска грешка - какви са правата ни
Пациентите, ползващи медицински услуги, имат права, които се гарантират от закона и следва да се зачитат от персонала на лечебното заведение.
Медицинската дейност е регулирана професия и извършването й е регламентирано от законови и подзаконови нормативни актове. Медицинските специалисти следва да спазват медицински стандарти за оказваната медицинска помощ, които се утвърждават с наредби на Министъра на здравеопазването. Поведението на медицинските специалисти трябва да е в съответствие и с правилата на добрата медицинска практика.
Обезщетения за вреди от лекарска грешка
Медицинската или лекарската грешка няма легална дефиниция. Според нас това е действие или бездействие на медицински специалист, което е в разрез с нормативната регламентация или добрата медицинска практика, от което са произтекли увреждания на здравето или живота на пациента. Обстоятелствата, на които се основават претенциите най-често са:
- Неправилно лечение или неправилна диагноза
- Некачествени постоперативни грижи
- Несвоевременно диагностициране/лечение
- Неправилни действия при раждане
- Неоказване на медицинска помощ
Благата на пациентите, за които се търси обезщетение са:
- вреди от смъртта на близък
- вреди от засягане на телесната неприкосновеност на пациента
- Вреди от засягане единствено на психическата неприкосновеност
Най-честите форми на засягане на телесната неприкосновеност са трайно или временно увреждане на крайник, трайно или временно засягане на орган или част от тялото или само физически болки и страдания.
Пациентът има право да предяви иск за обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу медицинския специалист и/или срещу лечебното заведение, в което медицинският специалист работи и е причинил увреждането.
Пряк иск срещу застрахователя на лечебното заведение
Важно е да знаете, че има и друга възможност пациентът да получи обезщетение за претърпените вреди - да предяви претенция към застрахователя по застраховка „професионална отговорност“ на лицата, които упражняват медицинска професия (медицинските специалисти).
Обект на застраховката е професионалната отговорност на застрахованите физически лица – медицински специалисти, за виновно причинените от тях на трети лица вреди в резултат на упражняването на медицинска професия във или от името на лечебно заведение.
Застраховката, в рамките на застрахователната сума, покрива имуществените и неимуществените вреди вследствие на увреждане или смърт, причинени виновно на пациент при или по повод упражняване на медицинска професия от застрахования медицински специалист на територията на Република България, както и съответните разходи, лихви и разноски, съгласно Кодекса за застраховането, свързани с извънсъдебното или съдебно уреждане на претенцията.
В понятието медицински специалисти, което използваме за целите на това изложение, се включват различни лица от медицинския персонал: лекари, лекари по дентална медицина, рехабилитатори, медицински сестри, акушерки, зъботехници и др. Лечебни заведения също има широко значение и включва болници, лечебни заведения за първична и за специализирана извънболнична помощ, медицински центрове, диагностично-консултативни центрове, медико-диагностични лаборатории, центрове за спешна медицинска помощ, хосписи, центрове за психично здраве и др.
Тази застраховка е задължителна по закон. Договорът за застраховка се сключва за минимален застрахователен период от една година, а след изтичането му застраховката следва да се подновява. Всички лечебни заведения са нормативно задължени да сключат за своя сметка задължителната застраховка „професионална отговорност“ на медицинския си персонал.
Лимит на отговорност на застрахователя
Размерът на минималната застрахователна сума (лимит на отговорност) е нормативно определен и зависи от вида на изпълняваната дейност и рисковата група на медицинския специалист, както е предвидено в Наредба за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия, приета от Министерския съвет на основание чл. 189, ал. 2 от Закона за здравето и обнародвана в Държавен вестник, бр. 80 от 28.09.2018 г. Застрахователните минимални годишни лимити за едно застраховано лице, за едно събитие, съгласно приложението към посочената наредба са, както следва: 30 000 лв., 60 000 лв. и 90 000 лв. съответно за първа, втора и трета рискова група медицински специалисти в извънболничната помощ и 50 000 лв., 100 000 лв. и 150 000 лв. съответно за първа, втора и трета рискова група медицински специалисти в болничната помощ.
База за уреждане на претенции
При възникнал казус е добре да се провери дали лечебното заведение действително е сключило застраховка професионална отговорност и медицинският специалист, от чиито действия или бездействия са произтекли вредите за пациента е застраховано лице. Ако има сключена застраховка, трябва да се уведоми застрахователя за настъпилото събитие, след което да се предяви писмена претенция с доказателства за размера на вредите.
Важно е да се проверят Общите и специалните условия на застраховката, както и дали тя е била валидна и действаща към момента на увреждането и дали покрива настъпилите вреди. Възможно е застраховката да е сключена при клауза, според която застрахователят отговаря, когато вредоносното събитие е настъпило по време на срока на застраховката, независимо кога впоследствие в рамките на предвидената в закона петгодишна погасителна давност е отправена претенцията за обезщетение (т.нар. клауза „occurrence”). Друг вариант е застраховката да е сключена при клауза, според която застрахователят отговаря, ако в рамките на срока ѝ (или считано от определена предходна/ретроактивна дата) е настъпило вредоносното събитие и в същия срок е предявена претенцията за обезщетение (т.нар. клауза „claims made”).
Ето защо е важно да се проучат предварително особеностите на всеки случай на медицинска грешка. След това е въпрос на конкретна преценка дали да се предяви пряк иск срещу застрахователя, и/или искът да се заведе срещу лечебното заведение като лице, отговарящо за вредите, причинени от персонала и/или срещу медицинския специалист лично като извършител на увреждането.
Всеки случай на медицинска грешка е специфичен. Препоръчваме на пациенти, които са потърпевши и възнамеряват да предприемат необходимите стъпки за претендиране на обезщетения от медицинска грешка, да потърсят предварително правни консултации и съдействие от адвокат по медицинско право или адвокат по застрахователно право.
Настоящата статия има чисто информативен характер и не представлява правен съвет по отношение на конкретен субект или фактическа ситуация. За конкретен правен съвет трябва да се свържете с адвокат. Адвокатско съдружие „Стоева, Чомпалов и Знеполски“ не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.