Назад
15.10.2026г.

Малолетен пътник без поставен предпазен колан не съпричинява вредите си при ПТП

Върховният касационен съд даде важни разяснения относно съпричиняването на вреди от малолетни лица, пострадали при пътнотранспортни произшествия.

С Тълкувателно решение № 1 от 29.09.2026 г. по тълкувателно дело № 1/2024 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд прие, че малолетно дете, пострадало при пътнотранспортно произшествие, не може да бъде считано за съпричинило настъпилите вреди единствено поради факта, че не е използвало предпазен колан или е използвало неправилно обезопасителната система в автомобила.

Липса на съпричиняване от страна на малолетния

Според съда задължението да се осигури правилното обезопасяване на детето по време на пътуване е възложено преди всичко на водача на моторното превозно средство.

Поради това обезщетението, дължимо на пострадалото малолетно лице, не може да бъде намалявано на основание съпричиняване, дори когато е установено, че вредите не биха настъпили или биха били по-малки при правилно използване на обезопасителната система.

В мотивите си съдът подчертава, че малолетните лица не носят същата правна отговорност като пълнолетните участници в движението и не могат автоматично да бъдат упреквани за неизползването на предпазен колан.

Изключение: поведение на детето след обезопасяването му

Върховният касационен съд допуска ограничено изключение от този принцип.

Съпричиняване би могло да бъде налице в случаите, когато детето е било надлежно обезопасено от водача, но впоследствие по собствена инициатива е свалило предпазния колан или е използвало неправилно обезопасителната система.

В тези случаи поведението на детето може да бъде взето предвид при преценката на отговорността и размера на дължимото обезщетение.

Отговорност на родителите и лицата, упражняващи надзор

Съдът разглежда и хипотезите, при които липсата на обезопасяване или неправилното използване на обезопасителната система е резултат от действия или бездействия на родител или друго лице, упражняващо надзор над детето.

В подобни случаи обезщетението на пострадалото дете не подлежи на намаляване поради съпричиняване. Детето остава пострадало лице, а отговорност за причинените вреди могат да носят както водачът, причинил произшествието, така и лицето, което не е изпълнило задълженията си по надзора и обезопасяването на детето.

Съгласно закона тези лица могат да отговарят солидарно за пълния размер на причинените вреди.

Значение при искове за неимуществени вреди вследствие смърт на дете

Тълкувателното решение засяга и случаите, при които вследствие на пътнотранспортно произшествие е настъпила смърт на малолетно дете.

Когато родител или друго лице, имащо право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на детето, е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, това обстоятелство може да бъде отчетено при определяне на размера на дължимото му обезщетение и да доведе до неговото намаляване.

Практическо значение на решението

Тълкувателното решение дава важни насоки за съдилищата, застрахователните дружества и практикуващите юристи при разглеждането на искове за обезщетения, свързани с пътнотранспортни произшествия с участието на малолетни лица.

Сред основните изводи от решението са:

  • обезщетението на малолетно дете не може да бъде намалено единствено поради липсата на поставен предпазен колан;
  • задължението за обезопасяване на детето е на първо място задължение на водача;
  • съпричиняване е възможно единствено в изключителни случаи, когато детето самостоятелно премахне или неправилно използва обезопасителната система след като е било надлежно обезопасено;
  • виновното поведение на родител или друго лице, упражняващо надзор, не намалява правото на детето на пълно обезщетение;
  • същото поведение обаче може да бъде взето предвид при определяне на обезщетението, дължимо на родителя в случаите на смърт на детето.

Решението представлява важна стъпка към уеднаквяване на съдебната практика по въпросите на съпричиняването при пътнотранспортни произшествия и се очаква да има съществено отражение върху бъдещите производства по искове за обезщетения за вреди.