Коментар на проекта на Наредбата за телемедицина
Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за предоставяне на медицинска помощ от разстояние (телемедицина), срокът закоето изтече на 03.10.2025г..
Предложената Наредба въвежда цялостна правна рамка за телемедицината в България, определяща условията, обхвата и изискванията за предоставяне на здравни услуги без личен контакт между здравни специалисти и пациенти.
Проектът на наредба регламентира:
- Условия и процедури за предоставяне на дистанционна медицинска помощ – Очертава се как превантивните, диагностичните, терапевтичните и рехабилитационните услуги могат да бъдат законосъобразно предоставени чрез електронни средства. В него се посочват категориите медицински дейности, за които телемедицината не е разрешена.
- Изисквания за информирано съгласие и информация – Наредбата предвижда подробни правила за получаване на информирано съгласие на пациентите чрез медицински, информационни и комуникационни технологии, както и обхвата и формата на информацията, която трябва да бъде предоставена на пациентите преди предоставянето на услугата.
- Защита на данните и информационна сигурност – Регламентът налага строги задължения на доставчиците на здравно обслужване да гарантират поверителността, целостта и сигурността на личните и здравните данни, обработвани по време на дистанционни консултации, в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за киберсигурността.
- Технически и организационни изисквания – Здравните заведения трябва да използват сертифициран софтуер и комуникационни системи, които отговарят на стандартите на ЕС (CE сертификация) и националните изисквания за мрежова и информационна сигурност. Оперативна рамка – Телемедицинските услуги могат да се предоставят от отделни лечебни заведения или съвместно чрез "Центрове за дистанционна медицинска помощ", създадени по силата на договорни споразумения между доставчиците.
- Надзор и отчетност – Изпълнителна агенция "Медицински надзор" ще следи за спазването на Наредбата, а медицинските специалисти остават лично отговорни за качеството и безопасността на медицинските грижи, предоставяни от разстояние. Проектът допълнително пояснява, че телемедицината може да се използва както за планирани, така и за спешни медицински консултации, при условие че безопасността на пациентите и качеството на грижите не са компрометирани.
Приемането на тази наредба ще отбележи важна стъпка към привеждане на българското законодателство в областта на здравеопазването в съответствие с технологичното развитие и най-добрите европейски практики в областта на цифровото здравеопазване.
Бихме искали да повдигнем следните въпроси, които се нуждаят от вниманието на МЗ преди приемането на наредбата.
- Доброволно създаване на центрове за телемедицина — член 5, параграф 1 гласи, че здравните заведения могат съвместно да предоставят телемедицински услуги чрез "центрове за дистанционна медицинска помощ". Параграф 2 от същия член обаче създава неяснота, като предполага, че такива центрове трябва да бъдат създадени, за да се осъществи сътрудничество или сезиране. Думата "трябва" следва да бъде заменена с "може", за да се гарантира насочване на пациенти и сътрудничество без задължителни институционални структури.
- Изисква се комуникационната и компютърната техника, използвана от здравните заведения за предоставяне на медицинска помощ от разстояние, да носи маркировка "СЕ", което е неподходящо за ИКТ услуги и общи комуникационни платформи, които не подлежат на сертифициране по СЕ.