Договорът за заем
КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ КОГАТО ДАВАМЕ ПАРИ НА ЗАЕМ
Независимо от множеството търговци, предоставящи бързи кредити в България, даването на пари на заем не е само търговска дейност. Много често заeми се дават между роднини и приятели за покриване на внезапно възникнали нужди или поради други причини.
НЕОБХОДИМ ЛИ Е ПИСМЕН ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ
Договорът за заем е неформален договор, поради което може да бъде сключен във всякаква форма. Договорът за заем се счита сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Ако няма предаване на парите е налице обещание за заем, а ако няма съгласие от заемателя да върне заетата сума, то даденото е без основание.
КАК СЕ ДОКАЗВА ДОГОВОРЪТ ЗА ЗАЕМ
Устните договори за заем се доказват пред съда със свидетелски показания, но само когато заетата сума е до 5 000 лева.
Когато заетата сума е над 5000 лева, договорът за заем е задължително да бъде сключен в писмена форма. Писмената форма за такава сума не е изискване за валидност, а за доказване на сключения договор.
Важно е да се знае, че ако заетата сума е над 10000 лева, тя трябва да премине от заемодателя към заемателя задължително по банков път. В противен случай страните носят административно-наказателна отговорност по Закона за ограничаване на плащанията в брой. Нарушението се установява от НАП, а санкцията е в размер на 25% от общия размер на направеното плащане.
Когато предаването на заетата сума не е по банков път, е добре да има разписка от заемателя за получаването й. Когато разписката за получаването на сумата съдържа и признание от страна на заемателя на поетото задължение да върне сумата в определен срок, то разписката може да замести писмения договор за заем.
КАКВО СЪДЪРЖА ПИСМЕНИЯ ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ
Писменият договор трябва да съдържа идентификация на страните, размер на заетата сума, срок и начин на връщането й, размера на вноските, ако има такива, неустойки при неизпълнение. Страните могат да уговорят възнаградителна лихва за ползването на заетата сума, но не е задължително.
В договора за заем може да се предвиди някакво обезпечение за заемодателя под формата на поръчителство от друго физическо лице или издаване на запис на заповед от заемателя за заетата сума.
ДАНЪЧНИ АСПЕКТИ НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ
В някои случаи получените или предоставените парични заеми подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация на физическите лица.
Ако сте получили заем през годината от физическо лице или небанкова институция, декларирате ако:
- общият размер на всички получени през годината парични заеми надхвърля 10 000 лв. и към 31 декември на същата година част от тях са непогасени;
- към 31 декември на годината общият размер на непогасените суми по всички получени парични заеми през същата и предходните 5 години надхвърля 40 000 лв.
Ако сте предоставили заем, декларирате го ако:
- общият размер на всички предоставени през годината парични заеми надхвърля 10 000 лв. и към 31 декември на същата година част от тях са непогасени;
- към 31 декември на годината общият размер на непогасените суми по всички предоставени парични заеми през същата и предходните 5 години надхвърля 40 000 лв.
Срокът за деклариране на заеми е от 10 януари до 30 април на следващата година.
Ако по договорът за заем има уговорена лихва и заемател не е предприятие или самоосигуряващо се лице, заемодателят трябва да декларира дохода от лихва и да внесе дължимия данък до 30 април на следващата година.
ДЕЛА ПО ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ
Ако заетата сума не бъде върната в уговорения срок, заемодателят трябва да се обърне към компетентния съд и да заведе гражданско дело.
Ако договорът ви е сключен с нотариална заверка на подписите или имате издадена запис на заповед по договора за заем като обезпечение, можете да използвате съкратена процедура и да поискате от съда издаване на Заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 ГПК.
Ако договорът е устен или писмен без нотариална заверка на подписите, то трябва да заведете иск и да докажете предаването на сумата на длъжника.
В гражданското дело доказателстваната тежест да установи, че е дал заемните средства е на ищеца, претендиращ връщането им. Ответникът-заемател трябва да докаже възраженията си. Той може да оспорва, че не е автор на подписа върху документа (договор, разписка и пр.), обективиращ процесния договор за заем, че средствата са дадени на друго основание, или че е налице порок на волята, или че задължението е погасено.
Настоящата статия има чисто информативен характер и не представлява правен съвет по отношение на конкретен субект или фактическа ситуация. За конкретен правен съвет трябва да се свържете с адвокат. Адвокатско съдружие „Стоева, Чомпалов и Знеполски“ не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.